Хумора, които ще прочетете тук е от е от Книгата - близнак «Шипково се шегува» и «ЧешИ език». Но да приемем, че това е една книга, която се отличава със своята преднамереност и пресметнатост. В което също се оглежда черта на народопсихологията на хората от този балкатджийски край; нещо като с един куршум - два заека. Нейни автори са шипковените -  Христо Белевски и Кольо Станчевски.              

Благодарим Ви «съселяни » за родолюбието, трудолюбието и писанолюбието, без Вас нямаше да ги има двете книжлета - Книгата - близнак «Шипково се шегува» и «ЧешИ език»; «Шипково векува» и третата по която още се мъдрува! 

Да се посмеем по шипковски!

И не само …

Както шипковската минерална вода извира от 1300 метра дълбочина, тъй и шипковският битов хумор блика от душите на нашенци, още когото заселили чудното място под връх Васильов.

Моите съселяни са от зевзешки сой и тъкмо благодарение на неизличимото си чувство за хумор винаги са успявали да преборят несгодите и трудностите на живота в планината. Даже и на смъртния одър шипковенинът се шегува, казвайки, че на оня свят мечки няма и че там не ще да е лошо, щом досега никой не се е върнал.

В курортното село има целиш семейства шегобийци, майтапчийска жилка минава през големи и малки родове. Безспорен чешит номер 1 е Христо Даскала, титулован така не защото е бил учител, а заради остроумието и шегаджийският му нрав. За него казват, че даже сънищата му са анекдотични. Не му отстъпват и го допълват Петко Сливата, Ралчо Воденичаров, Марин Ловецът, Марин Сандански, Марин Момин, Минко Дамският, Петко Гришата, Петко пелтекът, Христо Лозана, Авджи Цочо Шипковински, мъжка Пена и десетки други, създали заслужената слава на зевзешко Шипково. В този смисъл идващите на почивка в нашия курорт са подложени на двойно лекуване – един път от приказната природа, чудестния климат и чудодейната минерална вода, и втори – от оздравителния и развеселяващ шипковски смях от натура. 

А сега си начешете вицаджийската краста с шипковски смях!                      

На пазара в Троян

- Дядо ти от къде си?

- От Пощипково, булка …

Тъй рекламира родното си село доайенът на зевзеците в Шипково Христо Даскала.

Готов за цар

Шипковени я политичат в един от ресторантите на Минералните бани. Спорят – един за република, други – да се върне царят. Нене петров се обажда:

 - И аз съм за цар, ама ако царят съм аз!

Кой за какво плаче

Веднъж бабичката на Даскала свалила припряно гърнето с бобената чорбица от кътрача над огнището. Била много гладна, та бързо-бързо засърбала, ала тутакси се изгорила, та чак сълзи й потекли от очите.

- Мито, защо плачеш? – подхвърлил й мажът.

- Припомни си, че покойната ти майка най-обичаше бобена чорбица – слъгала тя.

Даскала опитал чорбата и също се изгорил. От болка и неговите очи се насълзили. На свой ред бабичката му рекла:

- Ти пък за какво плачеш?

- Аз ли? … Плача, че вместо теб, диване, умря добрата ти майка – не останал длъжен хитрецът и задухал лъжицата с чорба.

Няма време за сдобрявяне

Даскала бил обиден на негов съселянин. Свикнал да не остава никому длъжен и начаса да го затапва, шипковени се учудили, че сега премълчал:

- Защо не му отсипа?

- Няма време кога да се сдобряваме – отсякъл мъдро старият шегаджия.

Да се чете навреме

Видяла жената на Марин Терзията, че мъжът й като пие всяка вечер по бърдуче, ракията скоро ще свърши. Взела на заем от съседите голяма дамаджана, напълнила я от бурето с ракия и я скрила на тавата, добре увита с вълнена черга. Бай Марин разбрал, че липсва съдържанието на бурето и след дълго търсене върнал живата вода в бурето. Дамаджаната напълнил с вода, поставил я на мястото й и пак я покрил с чергата.

След два три месеца, когато приключил с ракията, поискал от съседа вестник, прибрал се вкъщи и когато жена му ошетала, сложил газената лампа  до леглото и зачел на глас:

- Ако муите започнат да апят, времето ще се развали. Когато плужъците се крият дълбоко в земята зимата ще е студена…

Разбрал, че жена му следи с интерес и продължил:

- Ако завиеш дамаджана, пълна с ракия, с вълнена черга, след две-три седмици ракията става на вода. Ако котката… - да продължава да съчинява четивото си вече не било нужно, защото жена му излязла. Чул се шум на тавана, а скоро се върнала разтревожена.

- Брей-й тия вестници много познават. Как не ми го прочете по-рано!

Нека поспорят днес

В съседна къща се вдигнала страшна олелия. Сбили се младоженекът и булката. Разтревожен свекърът дотичал при Христо Даскала.

- Комшу, младите ще се избият, моля ти се ела да ги разтървем!

Известният шегаджия се почесъл многозначително по главата и му отвърнал съвсем сериозно:

- Виж какво, комшу, остави ги днес да се разберат кой ще командва в семейството, че то утре пак ще започнат спора наново.

Работа ли е, не ми я хвали

На младини Даскала се бил главил овчар у един богат селянин, които много обичал да дава акъл. Хитрият младеж, обаче, никога не му оставал длъжен.

Веднъж чорбаджията започнал да разправя, че само трудът прави човека по-богат и по-здрав и че Христо трябва още повече да работи и по-малко да почива. Даскала го слушал, слушал, па изръсил:

- Абе, чорбаджи, работа ли е не ми я хвали, пък почивката и да ми я кориш, си я зная, че е по-добра!

Подкрепа

Марин Сандански на връщане от селската кръчма паднал в крайпътна канавка срещу Марковото чучурче. Случайно край него минал шипковенин:

- Абе, Иване, ела ме вдигни да те крепя до банята… - викнал му страстният чашкаджия.

Радиото е на сухо

- Снощи казаха, че ще вали по радиото – уведомява съседа си бай Ралчо Воденичаров.

- Как ще вали по радиото, бе, нали е на сухо в собата! – искрено учуден му отвръща големият майтапчия.